Страници

вторник, 21 февруари 2012 г.

Чужди езици

Трета по ред "Бъбречна недостатъчност". Особено брутално показваща образователното ниво на средностатистическият потребител на интернет в България.
важно е да знаем чужди езици

Пешо, Пешо... В Мексико не се говори мексикански, а испански и за да го разбереш не трябва да си учил английски, а испански.

За тия, които се интересуват - това е из коментарите на една от сериите на Роб в Замунда - нов ситком от NBC, мисля.

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Love is in the air

Комари се онождат
Може би, не е особено нов този кич, но аз го забелязах тия дни на излизане от ремонтирания McDonalds на пл. Славейков, където се бях отбил да си взема кафенце. Не съм сигурен от кога фигурира тази изцепка, но май не е особено нова, защото от другата страна, където има подобна метална конструкция животинките са отлетели към по-топли страни или към някой склад за скрап.
Моля, ако някой си има идея какво трябва да символизира това да ме просветли, защото аз категорично не успявам да го разбера.

вторник, 14 февруари 2012 г.

Miaou, miaou et kwak

музикален съпровод, докато четете

Романтика се носи из въздуха. Заедно с миризмата на бензин, звука на буксуващ автомобил в преспите на малката (непочистена) уличка и псувните на започнала от рано празнуването на Свети Зарезан жертва на заледените улици. Аз лично никога не съм бил особено романтичен. Най-близката ми представа за романтика е, че ако бях анимационен герой на такива дни бих пърдял сърчица, вехнейки по любимата (най-вероятно патка, ако ще е анимация). С две думи нищо общо с обяснението на Сю от The Middle* за френските целувки "I thought it was kissing during a rainbow."
От друга страна след като сме дългогодишен член на НАТО, ЕС, а и света (още не са се отказали от нас май) реших да празнувам този международен (западен) празник по международен начин. По тази причина и заглавието е на френски (последната дума не знам що не ще да я преведе ама мисля, че се разбира достатъчно) - международният език на романтиката (не само заради френските целувки). Та да дообясня за заглавието. След като се реши, че ще празнуваме международно се зачудихме как да го направим точно. В крайна сметка решихме да комбинираме българския Зарезан със западният Валентин в източна кухня - китайски ресторант за неразбралите. И понеже сме тарикати вместо романтична вечеря си направихме обедно плюскане и льоскане в Славянска беседа (бе там май са нови собствениците, ама още става). И понеже на една от съседните маси се настаниха група китайци да хапват и почнаха да мяукат и квакат - та от там и заглавието. Количеството храна перфектно пасваше на представите ми за романтично меню - много. Обяснено пак чрез езика на The middle* (диалог между Франки и Майк започнал с въпрос на Брик и започващ около 0:40-0:50) изглежда така**:

*The middle - серията е 15-та от сезон 3.
**Извинявам се, че не е YouTube видео както си е писано по дебелите книги, ама просто не можах да намеря такова.

вторник, 7 февруари 2012 г.

Вълчо време

Идвам в най-студената зима да хапя и гриза. Страхувайте се от мен. Аз съм Хати и ще изям Мани (луната), а моя брат, Скьол, Сол (слънцето) и така ще дойде краят на света.
Скандинавски мит
За този скандинавски мит се сетих днес, когато отивах да се видя с познат и някакъв младеж, зареждащ някакъв павилион за фреш сокове или плод-зеленчук, се подхлъзна и разсипа големият кашон с портокали, който носеше. Хората наоколо (имаше над 10 души) го погледнаха и част от тях отминаха по пътя си с абсолютно безразличие, но другата част е това, което ми припомни горния цитат. Те (2-3 души) се наведоха и започнаха да събират разпилените портокали, да ги прибират по джобове, торби и т.н. и тогава продължиха по пътя си. Имаше един, който беше отминал на около 10 метра, чу, че нещо става, обърна, върна се, събра и той 2-3 портокала и си продължи по пътя. Никой не помогна на момчето да се изправи. Сцената поразително напомняше на лешояди, които са нападнали все още живата си жертва и я разкъсват.

Времето е предимно и на места

Нали знаете как някои хора (примерно жена ми), когато направят нещо смотано, глупаво, недомислено или просто забравят нещо, други хора (примерно аз) ги поглеждат многозначително, почукват с пръст по главата си и казват многозначително "Бъбреци, бъбрециии..."

"Понякога седя и мисля, а понякога само си седя." Всички знаем този цитат, който важи за много голям процент от населението на държавата ни. В моменти, когато само си седим, без да си натоварваме мозъчната гънка, е хубаво да не говорим. Като вземем думата в такъв момент, обикновено се появява нещо, което в ежедневието и особено около кандидат-гимназиални и кандидат-студентски кампании е известно като бисер. Ей това явление в ежедневието си, разговорно-жаргонно го наричам "бъбречна недостатъчност".

Колежката Виктория Викторова (дано не съм объркал името) от bugs-bg ежедневно посочва такива бисери на различните онлайн медии, институции, организации и т.н., но в същото време прави много сериозен пропуск като игнорира традиционните медии - радио, телевизия, хартиени вестници и списания, заобикалящото ни ежедневие или персонални изцепки (в презентацията, която направи наскоро във ФЖМК е обяснено защо не се занимава с последните)...

Аз от своя страна имам доброто желание да допълня този пропуск (в редките случаи, когато се сблъсквам с традиционна медия) и да посочвам бисерите на гореспоменатите медии, ежедневие и т.н.. Смятам да го направя като цяла категория в блога си, която ще нарека именно "Бъбречна недостатъчност".



И стига съм увъртал - да си дойдем на бъбреците. Изцепката е на БНР, около 9:10 сутринта на 7 февруари 2012 г., някаква прогноза за времето. Метеоролога обяснява за тежката обстановка в страната сняг, бла, бла, бла и уточнява, че "вятъра прави навявания".
Аз пък си мислех, че прави лошо впечатление или нещо от рода. И още доста предложения за занимания на вятъра имам, но никога не бих предположил, че е възможно да прави навявания.


Моля, имайте предвид, че самият аз допускам много грешки - граматични, правописни, а и смислови предполагам. Абсолютно съм наясно, че не страдам от перфектност, но целта на блога и категорията в частност не е перфектност, а показване на наистина груби грешки и недомислици. Имайте го предвид преди да ме захапете за някоя запетайка, пълен член или нещо друго.

понеделник, 6 февруари 2012 г.

PIPA-йте ми SOPA-та

Тия дни Веселина Седларска ме научи как се краде трактор. В същото време шума около PIPA, SOPA, ACTA и всякакви подобни изродщини се увеличава непрестанно. Тук някъде, между цялата тази шумотевица пък Любослава Русева ме грабна с колекцията от незабравими вицове за Щирлиц - особено първият, все по повод ACTA.

Примера с трактора ме грабна - звучи абсурдно, идиотски, забавно-невероятен, с други думи е типично български. Заслужаваше си и отделих известно време да поразсъждавам над него. От друга страна се замислих за тоя първи виц, разказан от Любослава Русева. Съпоставих краденето на трактора с пресичането на булеварда. Така стигнах до извода, че примера на Веселина Седларска, всъщност не е български, а световен. SOPA и PIPA са досущ като един бидон вързан за трактора марка ACTA, който пресича, примерно, Дондуков пълзешком.

Тема за размисъл: Нарушавам ли ACTA с линковете в постинга?

Ако някой от 4-та ми читатели ще ходи на 11 февруари на протест, да организираме нещо групово? И не си мисля за това, което вие си мислите. И за това, другото не си мисля. Бе по принцип не си мисля. Не съм като Щирлиц.