Страници

сряда, 12 декември 2012 г.

И пак за цигарите

Ей ме на отново. След поредните 4 месеца мълчание успяха да ми вдигнат кръвното до толкова, че да наруша радио тишината :)
Бахти малоумните доводи има в защита на забраната за пушенето - ето ви и пример:
Автора на ей тоя бисер има спешна нужда да отиде в гей бар след 22 часа. После по програма - следва волна програма на негов, гол гъз.

Що пушачите не направят контра предложение да се забрани пиенето и яденето, защото от първото се уврежда черния дроб, а от второто се надебелява?
Или пък довода за пасивното пушене. Ми то пасивното пиене е по-опасно според мен. Ако си пасивен пушач ще живееш много години с това, ама ако случиш да си пасивния пияч (жертвата на поредния пиян шофьор) инстант си оставаш на място... А за такива активни и пасивни пиячи ни съобщават ежедневно по всякакви медии...

Бе вие всички гласуващи и подписващи петиции да не се пуши в нощни заведения (следователно за ПИЕНЕ), осъзнавате ли колко безумно и безсмислено е това искане. Дай да мрем от цироза вместо от рак на белия дроб? Да пием без тютюнев дим е същия парадокс като бомбардирането за мир. Абсолютна глупост с други думи.

Накратко - никой не си е тръгнал от живота жив. И Чък Норис няма да успее. Като не се пуши в заведенията въобще - няма да станете шотландски бойци.

А сега сериозно. Спрете се. Нито пушачите, нито пиячите, нито нормалните хора ще спечелят от тия разправии. Целта е да ви отвлекат вниманието от наистина важните неща, които се опитват да прокарат. Примерно - сега пак ще се мъчат да прокарват закони и наредби срещу свободата в интернет. Да напомням ли как тихомълком се опитаха да продадат преди по-малко от година Витоша? Като се караме помежду си даваме възможност на крадящите в момента държавата да си напълнят по-добре гушите и да ни стъпят по-добре на главите. Не е трудно да го разберете. Или поне така се надявам.

четвъртък, 23 август 2012 г.

Криворазбрана демокрация

Това демокрацията е интересно нещо. Темата "Що е то демокрация?" отново е актуална покрай "Pussy riot". Нямах намерение да пиша за тия неща докато не прочетох една статия, която ме вбеси и за която ще стане дума след малко предистория.
Pussy Riot бяха осъдени на 2 години в трудов лагер или нещо от тоя род. Не ми пука особено, защото нито ги познавам, нито нещо друго. Редица световноизвестни артисти, различни организации и много държави (между тях и САЩ) веднага използваха момента да си повишат "акциите" като застанаха зад каузата, че това е недопустимо и т.н. Всичко това е много добре описано тук.
На 22 август Уебкафе публикува тази статия. Като своебразен отговор се появи коментар на е-вестник и предполагам Иван Бакалов (журналист, който по принцип уважавам) тук.
Та нека да обясня и аз за демокрацията. Демокрацията е правото на свободно изразяване на мнение. Светльо Витков е изразил своето мнение.  Демокрацията е правото да се защитиш в съд, когато някой ти клепа името (това бих направил аз на мястото на Светльо Витков след тия определения за политически проект за разсейване на гласове и т.н.), защото не е съгласен с твоето мнение.
Е-вестник не са прави в този случай (това не е единственият случай, но другите такива не са част от темата) и самите те пречат на свободата на словото и съответно демокрацията като пропагандират тяхното мнение за единствено вярно и правилно. С други думи проявяват двуличност, крадеца вика "Дръжте крадеца!" и т.н.
И накрая ето какво направи един от другите защитници на демокрацията - тук.


Бягайте, че демокрацията иде...

понеделник, 20 август 2012 г.

Ново начало

От няколко седмици се каня да го напиша и постна това, но все не ми остава време, но ето, че най-накрая успях.

От дълго време имам желанието да захвана някакъв собствен бизнес, но идея си нямах какъв да е. Кварталният плод-зеленчук живее от някакви минимални приходи, кварталният магазин за алкохол и цигари за последните 10 години смени 4 или 5 собственика и не мисля, че е заради натрупано състояние и ранно пенсиониране и изобщо положението на малкият бизнес, което наблюдавам ежедневно около мен е плачевно.

През годините няколко пъти съм избиран за домоуправител на сградата, където живея. При последния ми мандат (не е свършил) имах удоволствието с някакъв минимален бюджет (между 3 и 4 000 лв.) да построя 13 метра стена, да ремонтирам покрив, да ремонтирам комини, да плащам заплата на чистачка, консумативи, разни дребни ремонти и разходи и какво ли не още. Ще си позволя да цитирам Константин Иречек, защото неговите думи най-точно описват ситуацията ми през последната година:
…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
В резултат на тези събития няколко съседи предложиха да получавам заплащане и да се занимавам и в бъдеще с тази неприятна длъжност. И така се роди идеята, че това може да е нещото, което ще превърна в успешен бизнес, защото го правя добре.

Поради силно ограничените ми финансови средства напоследък започнах старателно планиране на какво е нужно и кое е второстепенно. Така стигнах до варианта с купуване на домейн и направа на скромен сайт, Фейсбук страница (отново се регистрирах там - нямам избор), Туитър страница, форум към сайта, система за подаване на сигнал онлайн, система за онлайн отчети (още я разработвам, но скоро ще е готова), визитки и малки цветни стикери, които ще разлепвам насам-натам из центъра на София... С оглед на лошото ми позициониране в Google към настоящият момент, гарантирам, че няма да се обидя на никой писал за Homecare-bg.com, дал линк към сайта, харесал Фейсбук страница или последвал ме в Туитър.

Всъщност живущите в София читатели вярвам, че няма да ви навреди да разгледате какво предлагам, защото освен услугите си на професионален домоуправител, предлагам и много услуги за дома, като управление на наеми или компютърна поддръжка и много други.

понеделник, 13 август 2012 г.

Истински истории по вицове


Двама полицаи стоят на кръстовище. При тях идва чужд турист и пита на съответния език: 
- Говорите ли английски? 
- Не. 
- Говорите ли френски?
- Не.
- Говорите ли немски?
- Не.
- Говорите ли италиански?
- Не.
- Говорите ли испански?
- Не.
Туриста казал още нещо и си тръгнал. След малко единият полицай казал на другия: 
- Виж какво, трябва да научим чужди езици. 
- Ами, няма никакъв смисъл. Този, като знаеше пет езика, пак не се оправи...


***

Имах удоволствието да обикалям рано сутринта в района на Пиротска и Ботев и станах свидетел на вица. Докато отивах в едната посока (с градски транспорт) забелязах общински полицай, сложил метална барикада и махащ с палка на ъгъла на тези улици. Барикадата се намираше точно до трамвайните релси на Пиротска. До тях - спрял автомобил, а до него човек, който обяснява нещо и много ръкомаха. Когато идва трамвай в едната посока човека се качва чинно в автомобила и го мести от другата страна на улицата, а като дойде и от там трамвай - обратно.

30-40 минути по-късно бях забравил за случката и се връщах пеша (търсейки нещо за закуска). О, изненада - гореописаната ситуация си беше същата. Понеже бях пешеходец се приближих да видя за какво става дума. Полицая седи мълчаливо, гледа другия мъж с влажен кравешки поглед като препикано мушкато и кротичко си маха с палката. Другия мъж иска обяснение защо е затворена улицата и как да си стигне до дома. На много езици - аз чух английски, руски, немски, френски, италиански и ръкомахайки доста живописно. Ефект нулев.

Аз съм си сеирджия. Не се намесих съответно. Някакви други хора, обаче периодично се спираха и се опитваха да посредничат между полицая и чужденеца. Не слушах как точно се развиваше това посредничество, но като цяло нямаше успех.

сряда, 21 март 2012 г.

Почти перфектна пролетна идилия

- Дядо, пролетта дойде!
- Какво??
- Пролетта дойде!
- Какво??
- Котките се ебат!
- А-а-а-а, пролетта е дошла.
и
"Пролет пукна, пролет пукна,
Ние не, ние не.
Вятър духна, вятър духна,
Ние не, ние не."

Разни ей, такива неща ми се въртят в главата тия дни. Едно такова пролетно. Точно след пролетния ми зъбобол и пролетната ми вирусна ангина. Реших да сефтосам за тая година парка. И се понесох натам. Още на вход-изхода на метрото ме посрещна интересна гледка - Made in Ловеч!?



Предполагам, че това не е нещо много ново, но в частен план за мен всъщност е. От месеци чувах да се говори за така наречения автомобилен завод в Ловеч и бях любопитен да видя крайният продукт. Лично на мен дизайна ми хареса, но примерно разхода на гориво ми се стори доста висок (от предната страна има списък с технически характеристики, който обаче не ми хрумна да го снимам). Също така ми се струва интересно маркетинговото решение за излагането на МПС-то на такова място и по такъв начин. В частност става дума за цветовата комбинация - първо на аквариума, където с бели букви са изброени предимствата и изведнъж стигаме до недостатъка с "Made in Ловеч". Самата кола в това отношение - цвят-надпис ми прилича на един голям STOP знак "Стой! Сакън! Не купувай, че е от Ловеч, бе." И естествено съм любопитен що за бъбреци са родили словосъчетанието "Made in Ловеч"? Лично на мен ми звучи малко като "Булгар! Булгар!"

Айде стига толкова негативизъм за сега и да се върна на пролетната идилия. Парка го заварих кипящ от живот. Препичащи се бабички, чичковци пийващи бира докато играят шах, птичките чуруликат, катерички стръвници наобикалят невинните минувачи, дървета, слънце и аз пърдя насред всичкото това пролетно щастие...
Абе, почти перфектна идилия. Само да не бях аз насред картинката - щеше да е напълно перфектна, ама не им вървеше на катеричките стръвници. Походих насам-натам, разгледах, с изненада установих, че на няколко полянки все още има сняг.
Като цяло освен маркетинговия бисер на родното автомобилостроене (колко хубаво звучи, а каква подигравка е всъщност, а?) не открих нищо интересно за споделяне, но колкото толкова.

вторник, 21 февруари 2012 г.

Чужди езици

Трета по ред "Бъбречна недостатъчност". Особено брутално показваща образователното ниво на средностатистическият потребител на интернет в България.
важно е да знаем чужди езици

Пешо, Пешо... В Мексико не се говори мексикански, а испански и за да го разбереш не трябва да си учил английски, а испански.

За тия, които се интересуват - това е из коментарите на една от сериите на Роб в Замунда - нов ситком от NBC, мисля.

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Love is in the air

Комари се онождат
Може би, не е особено нов този кич, но аз го забелязах тия дни на излизане от ремонтирания McDonalds на пл. Славейков, където се бях отбил да си взема кафенце. Не съм сигурен от кога фигурира тази изцепка, но май не е особено нова, защото от другата страна, където има подобна метална конструкция животинките са отлетели към по-топли страни или към някой склад за скрап.
Моля, ако някой си има идея какво трябва да символизира това да ме просветли, защото аз категорично не успявам да го разбера.

вторник, 14 февруари 2012 г.

Miaou, miaou et kwak

музикален съпровод, докато четете

Романтика се носи из въздуха. Заедно с миризмата на бензин, звука на буксуващ автомобил в преспите на малката (непочистена) уличка и псувните на започнала от рано празнуването на Свети Зарезан жертва на заледените улици. Аз лично никога не съм бил особено романтичен. Най-близката ми представа за романтика е, че ако бях анимационен герой на такива дни бих пърдял сърчица, вехнейки по любимата (най-вероятно патка, ако ще е анимация). С две думи нищо общо с обяснението на Сю от The Middle* за френските целувки "I thought it was kissing during a rainbow."
От друга страна след като сме дългогодишен член на НАТО, ЕС, а и света (още не са се отказали от нас май) реших да празнувам този международен (западен) празник по международен начин. По тази причина и заглавието е на френски (последната дума не знам що не ще да я преведе ама мисля, че се разбира достатъчно) - международният език на романтиката (не само заради френските целувки). Та да дообясня за заглавието. След като се реши, че ще празнуваме международно се зачудихме как да го направим точно. В крайна сметка решихме да комбинираме българския Зарезан със западният Валентин в източна кухня - китайски ресторант за неразбралите. И понеже сме тарикати вместо романтична вечеря си направихме обедно плюскане и льоскане в Славянска беседа (бе там май са нови собствениците, ама още става). И понеже на една от съседните маси се настаниха група китайци да хапват и почнаха да мяукат и квакат - та от там и заглавието. Количеството храна перфектно пасваше на представите ми за романтично меню - много. Обяснено пак чрез езика на The middle* (диалог между Франки и Майк започнал с въпрос на Брик и започващ около 0:40-0:50) изглежда така**:

*The middle - серията е 15-та от сезон 3.
**Извинявам се, че не е YouTube видео както си е писано по дебелите книги, ама просто не можах да намеря такова.

вторник, 7 февруари 2012 г.

Вълчо време

Идвам в най-студената зима да хапя и гриза. Страхувайте се от мен. Аз съм Хати и ще изям Мани (луната), а моя брат, Скьол, Сол (слънцето) и така ще дойде краят на света.
Скандинавски мит
За този скандинавски мит се сетих днес, когато отивах да се видя с познат и някакъв младеж, зареждащ някакъв павилион за фреш сокове или плод-зеленчук, се подхлъзна и разсипа големият кашон с портокали, който носеше. Хората наоколо (имаше над 10 души) го погледнаха и част от тях отминаха по пътя си с абсолютно безразличие, но другата част е това, което ми припомни горния цитат. Те (2-3 души) се наведоха и започнаха да събират разпилените портокали, да ги прибират по джобове, торби и т.н. и тогава продължиха по пътя си. Имаше един, който беше отминал на около 10 метра, чу, че нещо става, обърна, върна се, събра и той 2-3 портокала и си продължи по пътя. Никой не помогна на момчето да се изправи. Сцената поразително напомняше на лешояди, които са нападнали все още живата си жертва и я разкъсват.

Времето е предимно и на места

Нали знаете как някои хора (примерно жена ми), когато направят нещо смотано, глупаво, недомислено или просто забравят нещо, други хора (примерно аз) ги поглеждат многозначително, почукват с пръст по главата си и казват многозначително "Бъбреци, бъбрециии..."

"Понякога седя и мисля, а понякога само си седя." Всички знаем този цитат, който важи за много голям процент от населението на държавата ни. В моменти, когато само си седим, без да си натоварваме мозъчната гънка, е хубаво да не говорим. Като вземем думата в такъв момент, обикновено се появява нещо, което в ежедневието и особено около кандидат-гимназиални и кандидат-студентски кампании е известно като бисер. Ей това явление в ежедневието си, разговорно-жаргонно го наричам "бъбречна недостатъчност".

Колежката Виктория Викторова (дано не съм объркал името) от bugs-bg ежедневно посочва такива бисери на различните онлайн медии, институции, организации и т.н., но в същото време прави много сериозен пропуск като игнорира традиционните медии - радио, телевизия, хартиени вестници и списания, заобикалящото ни ежедневие или персонални изцепки (в презентацията, която направи наскоро във ФЖМК е обяснено защо не се занимава с последните)...

Аз от своя страна имам доброто желание да допълня този пропуск (в редките случаи, когато се сблъсквам с традиционна медия) и да посочвам бисерите на гореспоменатите медии, ежедневие и т.н.. Смятам да го направя като цяла категория в блога си, която ще нарека именно "Бъбречна недостатъчност".



И стига съм увъртал - да си дойдем на бъбреците. Изцепката е на БНР, около 9:10 сутринта на 7 февруари 2012 г., някаква прогноза за времето. Метеоролога обяснява за тежката обстановка в страната сняг, бла, бла, бла и уточнява, че "вятъра прави навявания".
Аз пък си мислех, че прави лошо впечатление или нещо от рода. И още доста предложения за занимания на вятъра имам, но никога не бих предположил, че е възможно да прави навявания.


Моля, имайте предвид, че самият аз допускам много грешки - граматични, правописни, а и смислови предполагам. Абсолютно съм наясно, че не страдам от перфектност, но целта на блога и категорията в частност не е перфектност, а показване на наистина груби грешки и недомислици. Имайте го предвид преди да ме захапете за някоя запетайка, пълен член или нещо друго.

понеделник, 6 февруари 2012 г.

PIPA-йте ми SOPA-та

Тия дни Веселина Седларска ме научи как се краде трактор. В същото време шума около PIPA, SOPA, ACTA и всякакви подобни изродщини се увеличава непрестанно. Тук някъде, между цялата тази шумотевица пък Любослава Русева ме грабна с колекцията от незабравими вицове за Щирлиц - особено първият, все по повод ACTA.

Примера с трактора ме грабна - звучи абсурдно, идиотски, забавно-невероятен, с други думи е типично български. Заслужаваше си и отделих известно време да поразсъждавам над него. От друга страна се замислих за тоя първи виц, разказан от Любослава Русева. Съпоставих краденето на трактора с пресичането на булеварда. Така стигнах до извода, че примера на Веселина Седларска, всъщност не е български, а световен. SOPA и PIPA са досущ като един бидон вързан за трактора марка ACTA, който пресича, примерно, Дондуков пълзешком.

Тема за размисъл: Нарушавам ли ACTA с линковете в постинга?

Ако някой от 4-та ми читатели ще ходи на 11 февруари на протест, да организираме нещо групово? И не си мисля за това, което вие си мислите. И за това, другото не си мисля. Бе по принцип не си мисля. Не съм като Щирлиц.

събота, 28 януари 2012 г.

Бойкомет - що е то?

След шума, който се вдигна покрай разкриването на разни стари туитове на г-жа президентшата Плевнелиева (бе я се опитайте да спелувате името на новият ни президент 3 пъти бързо, май в това отношение всеки друг кандидат беше по-добър), не мога да не се включа и аз. За начало ей ви линк към самия туит, защото никоя онлайн медия не го публикува!? Профила на г-жа президентшата е публичен, т.е. всеки с регистрация в Туитър би могъл да го види тоя туит. Ако профила беше с ограничена видимост - тогава нямаше и да го пиша тоя пост сега. От друга страна пък цитират съответния туит. Наистина не разбирам логиката на нашите медии. Ма те пък са и толкова медии. За тия дето нямат Туитър "Не ни трябва бойкометър, трябва ни бойкомет. Да го прати през девет планини в десета и там да се оправят, завалиите..."
Та да направим една дисекцийка на самият туит. Първо ще се спра на думата бойкометър. Тя не е дума измислена от г-жа президентшата и тя не носи отговорност за нея, но ми се иска да уточня нещо. Термометъра мери с градуси, кантара мери с килограми, километража мери в километри и т.н. С каква мерна единица мери бойометъра? И защо да е бойкометър? Със същият успех би могло да е цецометър. Мисля, че мерната единица би била същата.
Да продължа с бойкомет. Тая дума вече май е авторска на госпожата. Навява ми асоциации с едни други метове, предполагам и на вас вече.
Да се спрем на географията. Добре, че съм бил с профил география в гимназията. През девет планини в десета по мойте скромни изчисления се пада някъде в източна Азия. Япония, Китай или някоя от Корейте. За да съм сигурен трябва да уточним за каква височина броим планините. Не съм сигурен с какво братският японски народ е заслужил да ги замерваме с тия снаряди. По мое скромно мнение те вече са изстрадали достатъчно, завалиите. Атомни бомби, Фукушима, сега бойкомет... Всъщност, ако спазваме хронологичният ред на събитията е атомни бомби, бойкомет, Фукушима. Абе тва цунами дето направи белята във Фукушима вие от къде знаете от какво е предизвикано? Ами ако не е от земетресение, а някакъв бета тест примерно?
За Китай съм със смесени чувства. Има достатъчно расистки прояви към тях, що сега и това. А те са хубав народ, голям. Помагат за опазването на мира в родината като развиват мощен бизнес в Илиянци. Тъй де. Аз от китайски терористи не се притеснявам докато Илиянци процъфтява. От друга страна да им пратим Бойко може да ни вкара в голямо приключение. Бая народ са и няма да им е проблем да бутат танковете дето им продават арменците от вица. Бе аз нали съм ви разказвал за кварталния бездомник. Викаме му Краси Антикитаетаца. Сигурно и той е боравил с някакво подобно устройство.
За Корейте какво да кажа. Южната - и те като японците. Не заслужават такова нещо, ама и не са изстрадали толкова много като японците. За Северната от друга страна не знам. Там може и да му се зарадват. Мисля, че след Ким един Бойко би им дошъл добре. От друга страна тук Бойко надмина учителя в лицето на бай ви Тошо.

Посвещавам този си пост на жена ми. По нейно искане. Досущ като един домашен Бойко.

вторник, 24 януари 2012 г.

Powered by 220V

За пореден път в професионалната си кариера се сблъсках с Dell за инсталация и конфигурация. Досегашният ми опит показваше страхотни безумия и още щом видях марката заподозрях, че няма да е безболезнено, но все пак поех ангажимента.

Конкретния уред на инквизицията се наричаше Inspiron 5100 и най-общо казано представлява 4 килограма съвкупност от лош дизайн и проблеми.
За начало теглото - да, наясно съм, че е стар модел, но за тия размери би трябвало да е наполовина.
Лошия дизайн - единствените 2 USB порта са завряни отзад точно между видео и TV out портовете.
Проблемите - въпреки гордо седящата лепенка
това нещо не успя да се разбере с никакъв интернет под съответната операционна система, въпреки, че разпознаваше без проблем мрежовата карта и според device manager-а нямаше неинсталиран или неработещ чарколяк и в крайна сметка ситуацията стана:
Тук вече проблеми нямаше. Или всъщност бяха други проблемите. Трябваше да се сетя предварително, защото просто нямаше начин лаптоп на Dell от ниския клас да няма pulse audio, чийто микрофон по-подразбиране е заглушен и трябва да се правят акробатики, за да се подкара. Е, за разлика от всичките му там прозорци* и АйСиктири* и т.н. тук проблемите имат решение и съответно точно след 2 дена мъка с мрежата на прозореца* и 2 часа инсталация на африканската дума, която означава, че слака е прекалено сложен* имах напълно работещ и функционален лаптоп Dell от нисък клас.

Dell - designed for windows, powered by Ubuntu.



*Ако смятате тези писания за неясни се опитайте да разберете смисъла на "Добавяне на сметките в менюто на системния поднос"
Ако все пак не успеете да разберете след 2-3 седмици ще публикувам значението му на нормален английски език :)

неделя, 15 януари 2012 г.

Разни кратки

Тия дни ходих до КЕВА за известно количество хапване и пийване. Понеже не бях ходил след големият ремонт преди 2-3 години там останах изненадан от менюто, което ми се струва драстично намаляло. От друга страна драстично са повишили качеството на манджите (а и цените май), което сякаш компенсира по-тънкото четиво. Също така са променили традиционният дизайн на традиционни манджи като салатата "Снежанка", оставям на вашето въображение да прецени на какво:

Тази салата лично на мен ми помага да си обясня някои неща за многоуважаемият ни премиер, но това е друга тема, няма да навлизам в подробности.

Всъщност като го споменах бачо ви Бойко да кажа, че тия дни ми попадна една много интересна "презентация" (по-скоро прочитане на програмата им с микрофон) на TV7, където се разказва как е дошло името "Пред банята" на едноименното им шоу, а именно - идея (по-скоро е било даване на нареждане в ефир от това, което чух ама...) на ББ. Според него (ББ) мястото пред Централна баня било като Фейсбук за агитките, които се събирали там...
И докато съм на темата за TV7 да направя едно предложение - що не вземат да си уволнят програмният директор или оня с бъбреците дето им мисли имената на предаванията? "Уикенд с Миа Сантова", "Насреща Люба Кулезич", "Факторът Кошлуков", "Комисията Павлов"? И това са само "публицистичните" им предавания. Какво да се каже за "Какво ви забърка Лео" Сериозно, някой трябва да се застреля в тази телевизия.

неделя, 1 януари 2012 г.

Честита 2012

Много накратко искам да споделя надеждата си, че предстоящата година ще бъде едно ново начало за мен в личен план. И понеже съм малко суеверен да го наречем, няма да споделям какво точно очаквам да е новото, но ще пиша, ако/като започне да се случва.

И така с искрени надежди, че сте посрещнали весело новата година, искам да пожелая на всички попаднали случайно или нарочно тук много успехи през предстоящата/настоящата 2012 година.

Наздраве.

ПП: Таз годишната баница с късметите, я намирам за много странна. Първият късмет, който ми се падна беше някакъв увит във фолио клон, който ме наведе на мисълта, че ще трябва да ходя в гората за съчки и да се пазя от разни типове като Веселин Маринов :D