Криворазбрана демокрация

Това демокрацията е интересно нещо. Темата "Що е то демокрация?" отново е актуална покрай "Pussy riot". Нямах намерение да пиша за тия неща докато не прочетох една статия, която ме вбеси и за която ще стане дума след малко предистория.

Pussy Riot бяха осъдени на 2 години в трудов лагер или нещо от тоя род. Не ми пука особено, защото нито ги познавам, нито нещо друго. Редица световноизвестни артисти, различни организации и много държави (между тях и САЩ) веднага използваха момента да си повишат "акциите" като застанаха зад каузата, че това е недопустимо и т.н. Всичко това е много добре описано тук.

На 22 август Уебкафе публикува тази статия. Като своебразен отговор се появи коментар на е-вестник и предполагам Иван Бакалов (журналист, който по принцип уважавам) тук.

Та нека да обясня и аз за демокрацията. Демокрацията е правото на свободно изразяване на мнение. Светльо Витков е изразил своето мнение.  Демокрацията е правото да се защитиш в съд, когато някой ти клепа името (това бих направил аз на мястото на Светльо Витков след тия определения за политически проект за разсейване на гласове и т.н.), защото не е съгласен с твоето мнение.

Е-вестник не са прави в този случай (това не е единственият случай, но другите такива не са част от темата) и самите те пречат на свободата на словото и съответно демокрацията като пропагандират тяхното мнение за единствено вярно и правилно. С други думи проявяват двуличност, крадеца вика "Дръжте крадеца!" и т.н.

И накрая ето какво направи един от другите защитници на демокрацията - тук.

Бягайте, че демокрацията иде...

Добави в Svejo

Ново начало

От няколко седмици се каня да го напиша и постна това, но все не ми остава време, но ето, че най-накрая успях.

От дълго време имам желанието да захвана някакъв собствен бизнес, но идея си нямах какъв да е. Кварталният плод-зеленчук живее от някакви минимални приходи, кварталният магазин за алкохол и цигари за последните 10 години смени 4 или 5 собственика и не мисля, че е заради натрупано състояние и ранно пенсиониране и изобщо положението на малкият бизнес, което наблюдавам ежедневно около мен е плачевно.

През годините няколко пъти съм избиран за домоуправител на сградата, където живея. При последния ми мандат (не е свършил) имах удоволствието с някакъв минимален бюджет (между 3 и 4 000 лв.) да построя 13 метра стена, да ремонтирам покрив, да ремонтирам комини, да плащам заплата на чистачка, консумативи, разни дребни ремонти и разходи и какво ли не още. Ще си позволя да цитирам Константин Иречек, защото неговите думи най-точно описват ситуацията ми през последната година:

…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.

В резултат на тези събития няколко съседи предложиха да получавам заплащане и да се занимавам и в бъдеще с тази неприятна длъжност. И така се роди идеята, че това може да е нещото, което ще превърна в успешен бизнес, защото го правя добре.

Поради силно ограничените ми финансови средства напоследък започнах старателно планиране на какво е нужно и кое е второстепенно. Така стигнах до варианта с купуване на домейн и направа на скромен сайт, Фейсбук страница (отново се регистрирах там - нямам избор), Туитър страница, форум към сайта, система за подаване на сигнал онлайн, система за онлайн отчети (още я разработвам, но скоро ще е готова), визитки и малки цветни стикери, които ще разлепвам насам-натам из центъра на София... С оглед на лошото ми позициониране в Google към настоящият момент, гарантирам, че няма да се обидя на никой писал за Homecare-bg.com, дал линк към сайта, харесал Фейсбук страница или последвал ме в Туитър.

Всъщност живущите в София читатели вярвам, че няма да ви навреди да разгледате какво предлагам, защото освен услугите си на професионален домоуправител, предлагам и много услуги за дома, като управление на наеми или компютърна поддръжка и много други.

Добави в Svejo

Истински истории по вицове

Двама полицаи стоят на кръстовище. При тях идва чужд турист и пита на съответния език: 

- Говорите ли английски? 

- Не. 

- Говорите ли френски?

- Не.

- Говорите ли немски?

- Не.

- Говорите ли италиански?

- Не.

- Говорите ли испански?

- Не.

Туриста казал още нещо и си тръгнал. След малко единият полицай казал на другия: 

- Виж какво, трябва да научим чужди езици. 

- Ами, няма никакъв смисъл. Този, като знаеше пет езика, пак не се оправи...

***

Имах удоволствието да обикалям рано сутринта в района на Пиротска и Ботев и станах свидетел на вица. Докато отивах в едната посока (с градски транспорт) забелязах общински полицай, сложил метална барикада и махащ с палка на ъгъла на тези улици. Барикадата се намираше точно до трамвайните релси на Пиротска. До тях - спрял автомобил, а до него човек, който обяснява нещо и много ръкомаха. Когато идва трамвай в едната посока човека се качва чинно в автомобила и го мести от другата страна на улицата, а като дойде и от там трамвай - обратно.

30-40 минути по-късно бях забравил за случката и се връщах пеша (търсейки нещо за закуска). О, изненада - гореописаната ситуация си беше същата. Понеже бях пешеходец се приближих да видя за какво става дума. Полицая седи мълчаливо, гледа другия мъж с влажен кравешки поглед като препикано мушкато и кротичко си маха с палката. Другия мъж иска обяснение защо е затворена улицата и как да си стигне до дома. На много езици - аз чух английски, руски, немски, френски, италиански и ръкомахайки доста живописно. Ефект нулев.

Аз съм си сеирджия. Не се намесих съответно. Някакви други хора, обаче периодично се спираха и се опитваха да посредничат между полицая и чужденеца. Не слушах как точно се развиваше това посредничество, но като цяло нямаше успех.

Добави в Svejo